В приложеното по-долу видео, зам.-министър Васил Грудев с неподлежащия си на съмнение „експертен тон и познания“ разясни и успокои земеделските стопани, че гъските няма да „изядат“ парите за земеделие и по-конкретно за агроекология. Още на пръв поглед, дори и за хора с неекспертни знания и познаване на темата, възниква въпроса дали зам.-министърът е некомпетентен или се опитва умишлено да заблуди медиите и чрез тях всички земеделски стопани, спекулирайки дори и с доверието на министър Танева.  Ние сме убедени, че г-н Грудев е наясно със схемата за източването на бюджета за агроекология, изхождайки от дългогодишния му опит и демонстрираното от него задълбочено познаване на всеки детайл от Програмата за развитие на селските райони. От изказванията във видеото, ще извадим всички лъжи на зам.-министър Грудев, които за съжаление са „пришити“ от него и на министър Танева.

Зам.-министър Грудев твърди:

  1. Направление “Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и Ливадния блатар в обработваеми земи с орнитологично значение” (за гъските) е стара мярка и съществува още от ПРСР (2007-2013г.).
  2. Бюджетът по мярката за гъските е 20 млн. евро и не може да бъде надвишен;
  3. Посоченото компенсаторно плащане за гъските не е фиксирано, а е максимум до 81,59 евро/ха.;
  4. Плащането се извърша съгласно общоприет всеизвестен принцип за плащанията на площ, като се раздели определения бюджет (20 млн. евро) на заявените декари и годините, за които ще се плаща. Максималната ставка според него за 2015 г. ще е около 3 лв./дка.;
  5. Плащанията по схемата се извършват заради късно прибиране на реколтата, за да може гъските “да се нахранят” преди отлитането им, а освен това земеделските стопани се компенсират и за изяденото от тях дотогава;
  6. Плащането е на база на анализ, предоставен от Европейската Комисия с точни параметри за изяжданото от 1 гъска за период от 1 година;

Относно твърдение 1:
В ПРСР 2007-2013 г. в изискванията по направление “Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и Ливадния блатар в обработваеми земи с орнитологично значение” (за гъските) съгласно чл. 24  на Наредба №11 от 6.04.2009 г.  определяща условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“:

„дейността се извършва  върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението“

Това условие  липсва в новата ПРСР 2014-2020  и Наредба № 7  от 24. 02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“.  Единственото останало изискване е  засяване  и отглеждане на есенни зърнено-житни култури на минимум 50% от заявените по дейността площи. Това не е нито изискване, нито условие, т.е. земеделски стопанин деклариращ  500 дка зърнено-житни култури в допустимо за подпомагане землище, може да кандидатства  за субсидия по направление “Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и Ливадния блатар в обработваеми земи с орнитологично значение”-  с 1000 дка земя.  Смисълът да се изпълнява ангажимента на едни и същи площи, а половината да са засети със зърнено-житни, който е взет от ПРСР 2007-2013 г., е да се избегне монокултурното отглеждане на един тип култури на едно и също място, като се прави ротация на културите в рамките на площта, която е включена в ангажимента.

В  ПРСР 2014-2020 г.  и от там в Наредба №7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“  след като е отпаднало изискването за едно и също място се обезсмисля заявяването на двойно повече площи. Реално всеки земеделски стопанин заявил зърнено-житни култури   в землище определено като обитавано от зимуващи гъски, може да заяви същите декари на различно място  за всяка от 5-те години на прилагане на ангажимента.

От обяснението се вижда, че реално за получаване на тези средства за земеделските стопани няма изисквания, които да изпълняват.

Относно твърдение 2:

В одобрената ПРСР 2014-2020 имаме заложен бюджет по мярка 10 „Агроекология и климат“.  Към тази мярка има няколко направления с  определени  показатели- ставка и площ, които да аргументират одобрението на Програмата от ЕК, но в бъдеще  те могат да търпят промяна. Усвояването на средства по мярката са според  подадените и одобрени заявления и общия бюджета, а не индикативния такъв по съответното направление.

 Относно твърдение 3 и 4:

Ясно в  чл. 11 от Наредба 7/24.02.2015 г.  е казано:
„Агроекологичните  плащания се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мярка 10 „ Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г.“, а не от  средствата по отделни направления, или дейности.

След одобрение от страна на ДФЗ на подадените заявления по направление “Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и Ливадния блатар в обработваеми земи с орнитологично значение”   и при неплащане на фиксираната ставка от 81,59 евро/ха, всеки един земеделски стопанин ще заведе дело за пропуснати ползи и нанесени вреди от ДФЗ, като тези средства ще трябва да се платят от бюджета на Република България. Другия вариант   е изплащане на компенсаторното плащане от 81,59 евро/ха , с което предвидените средства за агроекология ще потънат и реално няма да се постигне никакъв ефект за околната среда. По предварителна информация  на ААЗП при декларирани над 2,5 млн. дка земя  при горепосочената  ставка се получават над  40 млн. лева за всяка година от поетите ангажименти, пряка загуба за българското земеделие, без да може тези средства да се вложат ефективно.

Относно твърдение 5:

В това направление няма изискване за късно прибиране на реколтата от земеделските стопани, зам.-министър Грудев явно обединява няколко дейности в една, за да се опита да излезе от неприятната ситуация , в която сам е се поставил

Дата: 13 юли 2015